Център българо-европейски културни диалози

Изложбата е посветена на 120 годинишнината от рождението на художника.  В нея са включени над 100 картини и рисунки. Двата основни корпуса, които я изграждат са предоставени за участие от наследниците на художника и от ХГ „Димитър Добрович“-Сливен. Съорганизатор е семейство Димитър Добреви. Куратор на изложбата е доц. д-р Ружа Маринска.

Партньори на проекта са Българският културен институт – Прага, Софийската градска художествена галерия, Националният военноисторически музей, ХГ – Стара Загора, ХГ – Казанлък, ХГ – Монтана, Националната художествена академия и частни колекционери.

Проектът е подкрепен от Общински фонд „Култура“ – Сливен, „Е. Миролио“ ЕАД и Нов български университет.

В панорамата на българското изкуство на XX век Добри Добрев има свое място. В битовата картина, портрета и пейзажа той е създал десетки творби, белязани с високо качество и личен почерк. Изложбата по случай 120-годишнината от неговото рождение има за цел да представи най-значителното в неговото творчество, за да можем да го ситуираме в контекста и на фона на процесите в българското и европейското изкуство от епохата.

В движението за родно изкуство, магистрално определящо облика на културата ни в двете междувоенни десетилетия, Добри Добрев предлага своя версия, в която интересът към местния колорит и типаж са органично споени с мека поетичност и вживяване в човешкия свят. Познати и обикнати от детството, образите от Сливен и сливенския край не престават да го вълнуват и заживяват в зрелите му картини от 30-те години. Видяното в Чехословакия – чешките миньори и леярници, лъчезарният словашки цикъл – естествено съпътства българските му творби и допълва неговия образ в този върхов за Добри Добрев период. 

Високо оценен навремето като портретист, сега за първи път той е показан с представителни образци и може да бъде видян в целия спектър на артистични възможности на автора и варианти на жанра.

Голям цикъл рисунки, изпълнени в различни стилови похвати, но с неизменна остра наблюдателност и умение да хване душата на модела и мотива, убеждават, че пред нас е истински майстор на рисунката.

Пейзажите, които в късните години заемат все по-голяма част от творчеството му, изразяват преданата му любов към българската природа. Така видяно от дистанция, изкуството на Добри Добрев респектира с цялостност, последователност в търсене на свой път и високо живописно качество. Позволява ни да го сложим в реда на най-големите български художници от неговото време.

• Биографична справка

• ДОБРИ ДОБРЕВ

   

  1898, 21 декември

  Роден в Сливен.

   

  1921 – 1925

  Следва в Художествената академия в Прага при професорите Якуб Обровски, Максимилиан Пирнер, Макс Швабински и Войтех Хинайс. Дипломира се с отличие и почетна грамота.

   

  1926

  След завръщането си в България показва самостоятелна изложба в София и Пловдив. Запознава се с голямата българска певица Христина Морфова (1889 – 1936), примадона на Пражката опера и по нейна покана заминава за Чехословакия.

   

  1928

  Приет за член на дружество „Родно изкуство”, взема редовно участие в неговите изяви през 30-те и 40-те години.

   

  1929 – 1937

  Живее в Прага. Урежда редица самостоятелни изложби в Прага, Братислава и много градове в Чехословакия. Периодично се връща в България, рисува и участва в ОХИ.

  Предприема пътувания из Европа и се запознава с музеите и галериите в Париж, Мадрид, Барселона, Рим, Флоренция, Амстердам, Хага, Брюксел, Лондон и други.

               

   

  1938

  Окончателно се завръща в България и се установява в родния град. До края на живота си урежда множество самостоятелни изложби и участва в ОХИ в страната.

   

  1942

  Участва в Международното биенале във Венеция.

   

  До 1954

  Живее и работи в Сливен. Секретар на групата на художниците.

   

  1954

  Премества се със семейството си в София.

   

  1954 – 1965

  Преподавател в Художествената гимназия в София.

   

  1968

  Награден с орден „Кирил и Методий” –  I степен

   

  1973, 1 март

  Умира в София.

   

  1974

  Посмъртно му е присъдена наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов”.

   

  1974, май

  В Къща „Миркович”, филиал на Художествената галерия в Сливен е открита постоянна експозиция с творби на художника, разширена през 1989 година като „Старият Сливен”.

  Негови творби притежават Националната галерия в София, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Сливен, Казанлък, Стара Загора, Велико Търново, Пловдив, Монтана и други, Националният военноисторически музей, Националният етнографски музей.

  В чужбина произведения на художника се пазят в Народната галерия в Прага, Народната галерия в Братислава, в галериите в Пилзен, Бърно, както и в много частни сбирки.